17 мая 2007 г., 10:18

Ти и Аз... деца на Слънцето...

1.2K 0 0
Остана малко... припомни ми
как обръщахме си световете!
Остава много, разкажи ми
как щастливи ще сме двете!

С теб звездите променихме
и живеехме така,
сякаш от детството си възродихме
онази безценна, дива свобода!

Да, вярвам, че те има
и заспивам, очите се затварят,
съдбата е красива рима,
сън, почакай, вратите на живота се отварят!

По кой ли път с тебе ще поемем?
Ела, любов, хвани ме за ръка,
значение няма, решение правилно ще вземем,
защото заедно сме, а бъдещето е сега!


                                                                         Обичам те, благодаря ти, че те има!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....