линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12223
7 may 2013, 20:48

Ти и Естествата ти 

  Poesía » Otra
455 0 2


Ти и Естествата ти

............................

като капка роса
заблестя
мисълта
че живея тук и сега
и не съм на сюжета ти  в служба
сякаш
идвам от много далеч
а са минали
хиляди птичи ята
изкълвавайки думата
"дружба"
без дори да оставят следа
върху
черно-белия плот
с   недовършени

като мен естества
да започнем от древното
”чужда”

 

Ти погалваш с очи
вечността
и се смееш на палавия хлапак
трупащ по пътя си
звънки
трохи от закуска:
закъснява за час
и обсъжда на глас
как е минал съня му
край хорската глъчка
отминава
но стиска в ръце
здраво ведрия край на куплет
Той ще бъде след време Ромео
а съдбата му ще ли е Жулиета

но защо му е тя

ще му носи вражда
отпечатък
от нещо безкрайно трагично

 

да направим така:

 

нека
сам съчинява света
за да може
да люби
без да се мрази
а пък твоята синева
от погрешните избори
ще го пази

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Същественото винаги е видимо за Теб, знам си го- Поздрави и от мен, Wali/Виолета Томова/
    Благодаря на всички за прочита, а на bojilova1-Петя, suleimo-Дани- и за
  • "нека сам съчинява света, за да може да люби без да се мрази" -
    Това е Голяма работа. Поздрави!Wali/Виолета Томова/
Propuestas
: ??:??