Ти и Естествата ти
Ти и Естествата ти
............................
като капка роса
заблестя
мисълта
че живея тук и сега
и не съм на сюжета ти в служба
сякаш
идвам от много далеч
а са минали
хиляди птичи ята
изкълвавайки думата
"дружба"
без дори да оставят следа
върху
черно-белия плот
с недовършени
като мен естества
да започнем от древното
”чужда”
Ти погалваш с очи
вечността
и се смееш на палавия хлапак
трупащ по пътя си
звънки
трохи от закуска:
закъснява за час
и обсъжда на глас
как е минал съня му
край хорската глъчка
отминава
но стиска в ръце
здраво ведрия край на куплет
Той ще бъде след време Ромео
а съдбата му ще ли е Жулиета
но защо му е тя
ще му носи вражда
отпечатък
от нещо безкрайно трагично
да направим така:
нека
сам съчинява света
за да може
да люби
без да се мрази
а пък твоята синева
от погрешните избори
ще го пази
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Същественото винаги е видимо за Теб, знам си го- Поздрави и от мен, Wali/Виолета Томова/
