Той беше до мене,
когато ми трябваше,
когато се чувствах,
безкрайно сама.
Той обич ми даде,
а ти я ограбваше,
той радост дари ми...
а ти... самота.
Щастлива ме правеше,
ти ме разплакваше,
най-милият беше...
най-грубият - ти...
той рамо ми беше,
а ти ме предаваше,
ти мене изгуби...
той мене откри.
Ти рани отваряше,
той ги лекуваше...
и милите думи
сега си спести!!!
ТОЙ беше до мене,
когато те нямаше...
Аз него обикнах...
на теб НЕ ПРОСТИХ!
Къде беше ти???
© Красимира Касабова Todos los derechos reservados
А това "НЕ ПРОСТИХ" вероятно не визира прошка, а нежелание за връщане към миналото...
Щом другият е дал любов, няма начин лирическата да не е изпълнена с тази любов... и да е простила предателството...
Поздрав!