Като пропит с мрак бръшлян се увива
около сърцето ти и то умира.
Изтръгни го... забрави!!!
Нима ще оставиш да те победи?
Желанието за болка в себе си потуши,
нямаш нужда от тези сълзи!
Любов или болка...
средно положение за теб няма.
Мислиш, че липсата на тези чувства
те вкаменява.
Избираш отровата, от нея
по-силна не познаваш.
Докато тайно за капка обич и спасение
се надяваш.
© Пенка Ламбева Todos los derechos reservados