Като пропит с мрак бръшлян се увива
около сърцето ти и то умира.
Изтръгни го... забрави!!!
Нима ще оставиш да те победи?
Желанието за болка в себе си потуши,
нямаш нужда от тези сълзи!
Любов или болка...
средно положение за теб няма.
Мислиш, че липсата на тези чувства
те вкаменява.
Избираш отровата, от нея
по-силна не познаваш.
Докато тайно за капка обич и спасение
се надяваш.
© Пенка Ламбева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
