10 oct 2007, 1:16

Ти - като мастило... 

  Poesía
1230 0 35
Преди да осъзная свойте чувства,
животът ми течеше чист като река -
от планински ручей напоявана,
но в него ти като мастило се разля.
Отрови дните ми! Какво почувства,
щом бистрата вода се замърси?
Един живот не би ми стигнал -
прочистване чрез филтъра на любовта.
А обичта ни беше нежна, необятна.
Бе истинска и чиста, непорочна,
елементарна, безрезервна, без лъжи
и без дилеми... просто бе ни нужна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??