Ти - като мастило...
Преди да осъзная свойте чувства,
животът ми течеше чист като река -
от планински ручей напоявана,
но в него ти като мастило се разля.
Отрови дните ми! Какво почувства,
щом бистрата вода се замърси?
Един живот не би ми стигнал -
прочистване чрез филтъра на любовта.
А обичта ни беше нежна, необятна.
Бе истинска и чиста, непорочна,
елементарна, безрезервна, без лъжи
и без дилеми... просто бе ни нужна.
Какво от любовта си получаваме?
Раздаваме дори без да броим
и мислим, дишаме, живеем с нея,
чрез нея и за нея, и не се скъпим.
Но... не бе достатъчно благоразумен -
изпусна мигове, в които да дариш
една усмивка, капчица внимание.
Ще дойде ден и сам ще разбереш:
Очите ми не гледат вече в твоите,
светът се е стоварил върху теб
със цялата си мощ и безнадеждност
от липса на разбиране, любов.
На всичко си готов за да получиш
отново жест, внимание и близост.
Ще разбереш, но ще е късно вече,
че обич си таял. За жалост
истинските чувства не показа
в стремеж да не изглеждаш слаб.
А всъщност... Любовта е висша сила,
с предчувствие убиваща. А в този свят
не е и невъзможно да ти се прости,
но, че си пропуснал миг вълщебство...
Светът за теб отново пак ще бъде много пуст.
Останалото е единствено компромис
и шанс отново да изпиташ чисто чувство.
животът ми течеше чист като река -
от планински ручей напоявана,
но в него ти като мастило се разля.
Отрови дните ми! Какво почувства,
щом бистрата вода се замърси?
Един живот не би ми стигнал -
прочистване чрез филтъра на любовта.
А обичта ни беше нежна, необятна.
Бе истинска и чиста, непорочна,
елементарна, безрезервна, без лъжи
и без дилеми... просто бе ни нужна.
Какво от любовта си получаваме?
Раздаваме дори без да броим
и мислим, дишаме, живеем с нея,
чрез нея и за нея, и не се скъпим.
Но... не бе достатъчно благоразумен -
изпусна мигове, в които да дариш
една усмивка, капчица внимание.
Ще дойде ден и сам ще разбереш:
Очите ми не гледат вече в твоите,
светът се е стоварил върху теб
със цялата си мощ и безнадеждност
от липса на разбиране, любов.
На всичко си готов за да получиш
отново жест, внимание и близост.
Ще разбереш, но ще е късно вече,
че обич си таял. За жалост
истинските чувства не показа
в стремеж да не изглеждаш слаб.
А всъщност... Любовта е висша сила,
с предчувствие убиваща. А в този свят
не е и невъзможно да ти се прости,
но, че си пропуснал миг вълщебство...
Светът за теб отново пак ще бъде много пуст.
Останалото е единствено компромис
и шанс отново да изпиташ чисто чувство.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
