7 oct 2008, 17:55

Ти казваш

  Poesía
1.3K 0 0

Ти казваш,

че го имаш.

Но имаш си какво? -

една студена кукла

в студено общество.

Една марионетка

с усмихната уста;

устата се разтяга,

щом дръпнеш й връвта;

ръцете се здрависват,

щом ти им наредиш;

главата се покланя,

щом ти я наклониш.

 

И тъй, опиянена

от кукловодска страст,

ти казваш, че сразената,

самотната съм аз.

 

Но вечер, в тишината

на звездния покой,

аз пак съм във страната,

където

с мен е Той.

Аз чувам нежен шепот

и клетви без слова,

и ласки непредвзети

усещам след това. 

 

А смъртно уморена,

ти в своето легло

си лягаш до студена

кукла от дърво.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвеке Шарено Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...