Ти казваш,

че го имаш.

Но имаш си какво? -

една студена кукла

в студено общество.

Една марионетка

с усмихната уста;

устата се разтяга,

щом дръпнеш й връвта;

ръцете се здрависват,

щом ти им наредиш;

главата се покланя,

щом ти я наклониш.

И тъй, опиянена

от кукловодска страст,

ти казваш, че сразената,

самотната съм аз.

Но вечер, в тишината

на звездния покой,

аз пак съм във страната,

където

с мен е Той.

Аз чувам нежен шепот

и клетви без слова,

и ласки непредвзети

усещам след това. 

А смъртно уморена,

ти в своето легло

си лягаш до студена

кукла от дърво.