jenina1962 (Женина Богданова) jenina1962 (Женина Богданова)
1 104
6 ago 2007, 21:46

Ти казваш ми...

  Poesía
736 0 7
                    
 Ти казваш ми:
"Иди при друг. Ще се радвам!"
  И с к а ш някой друг
  да погали косите ми,
  да изопне страстта върху мене?
  Да изпива с устни очите ми
  и да моли за мъничко обич!
  И с к а ш?
  А аз ще бъда толкова далече!...
  Статуетка от камък,
  покрита от непрогледно стъкло.
  Тогава  в  стиха ми унесен
  се сриват греховете ми честни,
  където в миг от живота си
  била съм щастлива със тебе.
  Защото посадено съм цвете 
  без никаква  почва!
  И онемяла от болка,
  ще извезам върху себе си 
  ОБИЧ!!!
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0