jenina1962 (Женина Богданова) jenina1962 (Женина Богданова)
1 104
6 ago 2007, 21:46

Ти казваш ми...

  Poesía
732 0 7
                    
 Ти казваш ми:
"Иди при друг. Ще се радвам!"
  И с к а ш някой друг
  да погали косите ми,
  да изопне страстта върху мене?
  Да изпива с устни очите ми
  и да моли за мъничко обич!
  И с к а ш?
  А аз ще бъда толкова далече!...
  Статуетка от камък,
  покрита от непрогледно стъкло.
  Тогава  в  стиха ми унесен
  се сриват греховете ми честни,
  където в миг от живота си
  била съм щастлива със тебе.
  Защото посадено съм цвете 
  без никаква  почва!
  И онемяла от болка,
  ще извезам върху себе си 
  ОБИЧ!!!
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0