jenina1962 (Женина Богданова) jenina1962 (Женина Богданова)
1 104
Aug 6, 2007, 9:46 PM

Ти казваш ми...

  Poetry
731 0 7
                    
 Ти казваш ми:
"Иди при друг. Ще се радвам!"
  И с к а ш някой друг
  да погали косите ми,
  да изопне страстта върху мене?
  Да изпива с устни очите ми
  и да моли за мъничко обич!
  И с к а ш?
  А аз ще бъда толкова далече!...
  Статуетка от камък,
  покрита от непрогледно стъкло.
  Тогава  в  стиха ми унесен
  се сриват греховете ми честни,
  където в миг от живота си
  била съм щастлива със тебе.
  Защото посадено съм цвете 
  без никаква  почва!
  И онемяла от болка,
  ще извезам върху себе си 
  ОБИЧ!!!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Женина Богданова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0