6.08.2007 г., 21:46 ч.

Ти казваш ми... 

  Поезия
606 0 7
                    
 Ти казваш ми:
"Иди при друг. Ще се радвам!"
  И с к а ш някой друг
  да погали косите ми,
  да изопне страстта върху мене?
  Да изпива с устни очите ми
  и да моли за мъничко обич!
  И с к а ш?
  А аз ще бъда толкова далече!...
  Статуетка от камък,
  покрита от непрогледно стъкло.
  Тогава  в  стиха ми унесен
  се сриват греховете ми честни,
  където в миг от живота си
  била съм щастлива със тебе.
  Защото посадено съм цвете 
  без никаква  почва!
  И онемяла от болка,
  ще извезам върху себе си 
  ОБИЧ!!!
 

© Женина Богданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??