Ти казваш ми...
Ти казваш ми:
"Иди при друг. Ще се радвам!"
И с к а ш някой друг
да погали косите ми,
да изопне страстта върху мене?
Да изпива с устни очите ми
и да моли за мъничко обич!
И с к а ш?
А аз ще бъда толкова далече!...
Статуетка от камък,
покрита от непрогледно стъкло.
Тогава в стиха ми унесен
се сриват греховете ми честни,
където в миг от живота си
била съм щастлива със тебе.
Защото посадено съм цвете
без никаква почва!
И онемяла от болка,
ще извезам върху себе си
ОБИЧ!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
