Ти казваш ми...
Ти казваш ми:
"Иди при друг. Ще се радвам!"
И с к а ш някой друг
да погали косите ми,
да изопне страстта върху мене?
Да изпива с устни очите ми
и да моли за мъничко обич!
И с к а ш?
А аз ще бъда толкова далече!...
Статуетка от камък,
покрита от непрогледно стъкло.
Тогава в стиха ми унесен
се сриват греховете ми честни,
където в миг от живота си
била съм щастлива със тебе.
Защото посадено съм цвете
без никаква почва!
И онемяла от болка,
ще извезам върху себе си
ОБИЧ!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Женина Богданова Все права защищены
