26 jul 2007, 23:29

Ти казваше ми 

  Poesía
635 0 2

Ти казваше ми неведнъж, че ме обичаш

и думите звъняха в мен,

а ехото ги носеше в ефира -

нима не са ни чули досега?

 

И поривът най-чист, на любовта ни,

превръщаше се в трескава надежда,

която тихомълком се оглежда

в душите ни, до болка премалели.

 

И чувствата, родени от мечта -

те бяха повод да се влюбя в тебе.

Че по-високо, някъде, над всичко бяха

и ни предпазваха от мнимата суетност.

 

Не съм се питала дали наистина така е,

и колко тези чувства бяха… верни.

Но слушах аз сърцето си

и сляпо следвах гласа на старо някакво поверие…

 

А днес си мислим, че навярно преодолели самотата

и  истините стари за живота,

май сме грешили в чувствата,

но ако е тъй, единствено сърцето може би сгрешило е…

 

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??