Ти казваше ми
Ти казваше ми неведнъж, че ме обичаш
и думите звъняха в мен,
а ехото ги носеше в ефира -
нима не са ни чули досега?
И поривът най-чист, на любовта ни,
превръщаше се в трескава надежда,
която тихомълком се оглежда
в душите ни, до болка премалели.
И чувствата, родени от мечта -
те бяха повод да се влюбя в тебе.
Че по-високо, някъде, над всичко бяха
и ни предпазваха от мнимата суетност.
Не съм се питала дали наистина така е,
и колко тези чувства бяха… верни.
Но слушах аз сърцето си
и сляпо следвах гласа на старо някакво поверие…
А днес си мислим, че навярно преодолели самотата
и истините стари за живота,
май сме грешили в чувствата,
но ако е тъй, единствено сърцето може би сгрешило е…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
