24 ene 2011, 11:30  

Ти, който ми пишеш под псевдоним

  Poesía » Otra
979 0 16

Все едно
да ме каниш във чуждо легло
с несменени чаршафи -
странен мирис,
разлято вино,
назъбени чаши,
чужди косми във банята,
четка за зъби и паста,
празни шкафчета
и гардероб,
олющена маса.
Кух хладилник
със мирис на мухъл.
Отваряш две бири.
Стар телевизор -
пращи, не го пускай да свири!
Едра хлебарка
бавно мустачки протяга.
Даже на нея
не ù се услажда от хляба.
Казвам си: "Нищо!
Нали над нещата съм,
пък и съм с тебе!
Нищо че някой
заврял под леглото
беззъбия гребен!
Нищо че откъде си,
какъв си
не искаш да зная!
Аз съм от тези,
които четат псевдоними,
и после мечтаят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...