Дали си ти, не зная,
ти ли всяка вечер се промъкваш в съня ми
и тайно усещаш дъха ми горещ?
Красиви слова с нежност ми прошепваш,
и ме караш за теб да мисля
всяка секундя, всяка минута.
Живееш в ума ми,
превзе духа ми,
сега се стремиш към сърцето ми,
но него няма да ти дам.
Съжалявам, искам да ти дам
най-ценното нещо в моето същество.
Но кажи ми, как да ти дам нещо,
което отдавна го няма?
© Анита РаНгелОва Todos los derechos reservados