Дали си ти, не зная,
ти ли всяка вечер се промъкваш в съня ми
и тайно усещаш дъха ми горещ?
Красиви слова с нежност ми прошепваш,
и ме караш за теб да мисля
всяка секундя, всяка минута.
Живееш в ума ми,
превзе духа ми,
сега се стремиш към сърцето ми,
но него няма да ти дам.
Съжалявам, искам да ти дам
най-ценното нещо в моето същество.
Но кажи ми, как да ти дам нещо,
което отдавна го няма?
© Анита РаНгелОва All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
