16 feb 2009, 1:14

Ти ли си моят дъжд?!?!

  Poesía » Otra
982 0 3


Аз май отдавна не съм го правил...
Не съм го правил... от доста време...
онова добре познато нещо... почти забравил,
за да се сетя, че за него имам време.

Сега за него имам време,
защото в крайна сметка за мен е
добре да го направя и да продължа напред,
за да бъда от себе си добре приет.

В смисъл... да не развалям...
образа в собствения си портрет.
А всъщност то какво да развалям?
Отказах да ползвам стария си светоглед.

15.02.2009, Гент, Белгия

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...