16.02.2009 г., 1:14

Ти ли си моят дъжд?!?!

985 0 3


Аз май отдавна не съм го правил...
Не съм го правил... от доста време...
онова добре познато нещо... почти забравил,
за да се сетя, че за него имам време.

Сега за него имам време,
защото в крайна сметка за мен е
добре да го направя и да продължа напред,
за да бъда от себе си добре приет.

В смисъл... да не развалям...
образа в собствения си портрет.
А всъщност то какво да развалям?
Отказах да ползвам стария си светоглед.

15.02.2009, Гент, Белгия

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...