Ти любил ли си някога жена такава –

така избликваща с невинност дръзка,

с очи като маслината зелена,

с коса развяна (като грива тръска)

със волност, грация – дълбоко споделени –

убийствено красива – невиждани вселени...

Ти любил ли си някога така –

в безпаметство на своята душа

и губил ли си се в уханието и обилно,

държейки два гълъба в ръка..

Не знаеш що е туй – пропадането безтегловно,

в прегръдката на нейните, нозе, ръце...

и таз уста греховна,

коремът – гладък като мрамор

(усещайки слепен до твоя)

извивката на кръста гъвкав –

като гепард на воля!

И ако нявга ме попиташ -

защо ли аз за заповедите Му нехая –

ще ти отвърна с усмивка на уста

(заслушан в свойта тишинa)

че вече бил съм в Рая,

и той е Любовта – аз вече зная!

Посвещавам го на жената, която ще обичам до Края си

Г. Стойков