Ти любил ли си някога така
Ти любил ли си някога жена такава –
така избликваща с невинност дръзка,
с очи като маслината зелена,
с коса развяна (като грива тръска)
със волност, грация – дълбоко споделени –
убийствено красива – невиждани вселени...
Ти любил ли си някога така –
в безпаметство на своята душа
и губил ли си се в уханието и обилно,
държейки два гълъба в ръка..
Не знаеш що е туй – пропадането безтегловно,
в прегръдката на нейните, нозе, ръце...
и таз уста греховна,
коремът – гладък като мрамор
(усещайки слепен до твоя)
извивката на кръста гъвкав –
като гепард на воля!
И ако нявга ме попиташ -
защо ли аз за заповедите Му нехая –
ще ти отвърна с усмивка на уста
(заслушан в свойта тишинa)
че вече бил съм в Рая,
и той е Любовта – аз вече зная!
Посвещавам го на жената, която ще обичам до Края си
Г. Стойков
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Стойков Все права защищены
