Ти любил ли си някога жена такава –
така избликваща с невинност дръзка,
с очи като маслината зелена,
с коса развяна (като грива тръска)
със волност, грация – дълбоко споделени –
убийствено красива – невиждани вселени...
Ти любил ли си някога така –
в безпаметство на своята душа
и губил ли си се в уханието и обилно,
държейки два гълъба в ръка..
Не знаеш що е туй – пропадането безтегловно,
в прегръдката на нейните, нозе, ръце... ...