Ти любил ли си някога така
Ти любил ли си някога жена такава –
така избликваща с невинност дръзка,
с очи като маслината зелена,
с коса развяна (като грива тръска)
със волност, грация – дълбоко споделени –
убийствено красива – невиждани вселени...
Ти любил ли си някога така –
в безпаметство на своята душа
и губил ли си се в уханието и обилно,
държейки два гълъба в ръка..
Не знаеш що е туй – пропадането безтегловно,
в прегръдката на нейните, нозе, ръце...
и таз уста греховна,
коремът – гладък като мрамор
(усещайки слепен до твоя)
извивката на кръста гъвкав –
като гепард на воля!
И ако нявга ме попиташ -
защо ли аз за заповедите Му нехая –
ще ти отвърна с усмивка на уста
(заслушан в свойта тишинa)
че вече бил съм в Рая,
и той е Любовта – аз вече зная!
Посвещавам го на жената, която ще обичам до Края си
Г. Стойков
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Стойков Всички права запазени
