19 ago 2008, 22:07

Ти ме чакаш 

  Poesía » Otra
729 0 7
В ненужните, разхвърляни, напрашени предмети,
се отразява твоето лице.
Камината, която още свети,
чертае сянката на двете те ръце.
Луната, спуснала се през комина,
поглежда ме със твоите очи,
а посивелите, намръщени картини
мълчат, тъй както ти мълчиш.
Побягвам някъде. Краката ми са изранени.
И спирам се в най-тъмната от всички тъмноти,
а там, приседнала и изморена,
разплакана ме чакаш ти...

© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??