13 abr 2007, 13:33

Ти ме изгрявай

  Poesía
1.2K 0 23

Ти ме изгрявай в очите си с нежност
    и ме изпълвай с любов и мечти,
    в мене пораждай желани копнежи,
    утрини вихрени, слънчеви дни.


Ти ме изгрявай със твоето щастие,
    вълшебство да пия от твойта душа,
    стръкчета обич в сърцето засявай ми,
    чиста и истинска, детска сълза.


Ти ме изгрявай дори и във залеза,
    там, дето търсиме с тебе мечти,
    аз ще те взема с крилете на вятъра,
    ти ще ми светиш с блестящи очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...