Ти ме изгрявай в очите си с нежност
и ме изпълвай с любов и мечти,
в мене пораждай желани копнежи,
утрини вихрени, слънчеви дни.
Ти ме изгрявай със твоето щастие,
вълшебство да пия от твойта душа,
стръкчета обич в сърцето засявай ми,
чиста и истинска, детска сълза.
Ти ме изгрявай дори и във залеза,
там, дето търсиме с тебе мечти,
аз ще те взема с крилете на вятъра,
ти ще ми светиш с блестящи очи.
© Христо Костов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
