Ти ме изгрявай в очите си с нежност
и ме изпълвай с любов и мечти,
в мене пораждай желани копнежи,
утрини вихрени, слънчеви дни.
Ти ме изгрявай със твоето щастие,
вълшебство да пия от твойта душа,
стръкчета обич в сърцето засявай ми,
чиста и истинска, детска сълза.
Ти ме изгрявай дори и във залеза,
там, дето търсиме с тебе мечти,
аз ще те взема с крилете на вятъра,
ти ще ми светиш с блестящи очи.
© Христо Костов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
