Ти ме караш да се чувствам

                                прекрасна.

Да виждам у хората само доброто.

Да тракат звънко моите токчета

                               сутрин,

да гледам слънцето право

                               в очите.

Ти ме караш да се чувствам

                               красива.

Да виждам погледите възхитени

                              на другите.

Да се задъхвам от щастие,

                               преляло

                                    в сърцето,

да се радвам на птиците

                                 и на цветята.

Ти ме караш да се чувствам

                                  обичана.

Да откривам поезия в тежкия

                                   делник.

Да зная, че някой мисли за мене,

че липсвам на някого –

                                 това ми стига.

Ти ме караш да се чувствам

                                кралица.

В очите ти виждам

                   на обич искрици,

но ще бъда като ранена птица,

ако някой ден ти ме забравиш!