hristam (Христина Мачикян)
531 928
21 ago 2019, 22:07

Ти ми каза тогава 

  Poesía » Otra
753 6 11

Ти ми  каза тогава, че нощем върбите не плачат,
че са сбъднати сънища в меката ласка на здрача
и когато вечерникът слезе по стръмното било,
мокри къдри разпускат по речното рамо мастилено.

А брегът се топи под прозрачния сребърен шепот,
приютил и луна, и небе във върбовите шепи.
Ако пиле изписка среднощ сред върбовите клони,
ще се стресне нощта и за мене звезда ще отрони.

И, нали съм с душа на върба, ще послушам реката
как приспива с дъждовна милувка безсънното лято.
А докато препускат далечни небесни ездачи,
ти отново ще кажеш, че нощем върбите не плачат.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??