Ти ми каза тогава
Ти ми каза тогава, че нощем върбите не плачат,
че са сбъднати сънища в меката ласка на здрача
и когато вечерникът слезе по стръмното било,
мокри къдри разпускат по речното рамо мастилено.
А брегът се топи под прозрачния сребърен шепот,
приютил и луна, и небе във върбовите шепи.
Ако пиле изписка среднощ сред върбовите клони,
ще се стресне нощта и за мене звезда ще отрони.
И, нали съм с душа на върба, ще послушам реката
как приспива с дъждовна милувка безсънното лято.
А докато препускат далечни небесни ездачи,
ти отново ще кажеш, че нощем върбите не плачат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
