hristam (Христина Мачикян) hristam (Христина Мачикян)
54 531
Aug 21, 2019, 10:07 PM

Ти ми каза тогава

  Poetry » Other
1.2K 6 12

Ти ми  каза тогава, че нощем върбите не плачат,
че са сбъднати сънища в меката ласка на здрача
и когато вечерникът слезе по стръмното било,
мокри къдри разпускат по речното рамо мастилено.

А брегът се топи под прозрачния сребърен шепот,
приютил и луна, и небе във върбовите шепи.
Ако пиле изписка среднощ сред върбовите клони,
ще се стресне нощта и за мене звезда ще отрони.

И, нали съм с душа на върба, ще послушам реката
как приспива с дъждовна милувка безсънното лято.
А докато препускат далечни небесни ездачи,
ти отново ще кажеш, че нощем върбите не плачат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0