20 feb 2018, 15:02

Ти можеш

1.6K 1 3

Когато тръгнеш по път неизвестен

и тръпне същността ти онемяла,

сякаш от съдбата си изместен,

на място в нищетата те е приковала.

 

Тогава бури в душата ти бушуват,

живота ти се вижда пълен мрак,

спомените даже някъде далече плуват

и искаш да си тръгнеш.Как?

 

Тогава някъде в тунела непрогледен,

искрица малка заблестява посребряла,

и искаш със сърцето си за път пореден,

да усетиш топлината на земята цяла.

 

Да погледнеш през прозореца отворен,

да изкрещиш, че за миг не си се спрял,

да се бориш с демоните във душата си,

че си тук, че не си се предал!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...