20 feb 2018, 15:02

Ти можеш 

  Poesía » Filosófica
1163 1 3

Когато тръгнеш по път неизвестен

и тръпне същността ти онемяла,

сякаш от съдбата си изместен,

на място в нищетата те е приковала.

 

Тогава бури в душата ти бушуват,

живота ти се вижда пълен мрак,

спомените даже някъде далече плуват

и искаш да си тръгнеш.Как?

 

Тогава някъде в тунела непрогледен,

искрица малка заблестява посребряла,

и искаш със сърцето си за път пореден,

да усетиш топлината на земята цяла.

 

Да погледнеш през прозореца отворен,

да изкрещиш, че за миг не си се спрял,

да се бориш с демоните във душата си,

че си тук, че не си се предал!

© Мая Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??