Ти можеш
Когато тръгнеш по път неизвестен
и тръпне същността ти онемяла,
сякаш от съдбата си изместен,
на място в нищетата те е приковала.
Тогава бури в душата ти бушуват,
живота ти се вижда пълен мрак,
спомените даже някъде далече плуват
и искаш да си тръгнеш.Как?
Тогава някъде в тунела непрогледен,
искрица малка заблестява посребряла,
и искаш със сърцето си за път пореден,
да усетиш топлината на земята цяла.
Да погледнеш през прозореца отворен,
да изкрещиш, че за миг не си се спрял,
да се бориш с демоните във душата си,
че си тук, че не си се предал!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Все права защищены
