20.02.2018 г., 15:02 ч.

Ти можеш 

  Поезия » Философска
1020 1 3

Когато тръгнеш по път неизвестен

и тръпне същността ти онемяла,

сякаш от съдбата си изместен,

на място в нищетата те е приковала.

 

Тогава бури в душата ти бушуват,

живота ти се вижда пълен мрак,

спомените даже някъде далече плуват

и искаш да си тръгнеш.Как?

 

Тогава някъде в тунела непрогледен,

искрица малка заблестява посребряла,

и искаш със сърцето си за път пореден,

да усетиш топлината на земята цяла.

 

Да погледнеш през прозореца отворен,

да изкрещиш, че за миг не си се спрял,

да се бориш с демоните във душата си,

че си тук, че не си се предал!

© Мая Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??