24 ene 2006, 20:41

ТИ МОЯ СИ 

  Poesía
818 0 3
Ти моя си и моя ще си вечно!
Дали в ума ми или в моя дом…
Но няма туй значение, защото
във всяка вечер аз ще чувам твоя стон
тъй нежен и блажен, към мен отправен,
към тялото ми топло дето спи…
То спи само, но чувства, че по него
се плъзга твойта длан и някой бди
над него нежно, жарко. Тъй блажена
е тази тръпка ‘що се ражда тук.
И тази тръпка нежна е свещена,
защото носи радост на света напук!

И ето тъй аз вечно ще те любя,
додето ум и разум не загубя



Посветено на невъзможната любов и изгубеното приятелство...

© Добри Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??