ТИ МОЯ СИ

24 янв. 2006 г., 20:41

Поэзия

843 0 3

Ти моя си и моя ще си вечно!
Дали в ума ми или в моя дом…
Но няма туй значение, защото
във всяка вечер аз ще чувам твоя стон
тъй нежен и блажен, към мен отправен,
към тялото ми топло дето спи…
То спи само, но чувства, че по него
се плъзга твойта длан и някой бди
над него нежно, жарко. Тъй блажена
е тази тръпка ‘що се ражда тук.
И тази тръпка нежна е свещена,
защото носи радост на света напук!

И ето тъй аз вечно ще те любя,
додето ум и разум не загубя

Посветено на невъзможната любов и изгубеното приятелство...

ТИ МОЯ СИ

Свързани произведения

Комментарии

Предложения