Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
6 jul 2015, 11:03

Ти не спиш 

  Poesía
345 0 5

Ти не спиш и аз не спя.

В тази нощ безлунна

две очи търсят изгубени чуства.

 

Животът да ни събере не успя,

замлъкна китарата тънкострунна,

 всеки от нас го разбра.

 

Мракът скърца със зъби,

разкъсва дреха след дреха.

Тишината бавно пълзи.

 

Вятърът раздялата разтръби,

всички за нея говореха

и отприщиха порой от сълзи.

 

Ти обърна глава.

Не попита дали е студено.

Планината затули небето.

 

Стъпките крия в жарта,

а сърцето е ледено.

Как се живее без теб? -

питам небето!

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Болезнена изповед, представена майсторски. Харесах,Василка!
  • "Животът да ни събере не успя...
    всеки от нас го разбра...
    Ти обърна глава...
    Планината затули небето...
    Как се живее без теб?..."

    Силни редове, Василке! Да оставим отговорът на въпроса зададен в тях на другите.

    Поздравление и успешна седмица!
  • С Радка Горанова! Харесах, Васе!
  • Докосваш Васе!
    Натъжи ме стихът ти, но ми хареса много!
  • Силно и затрогващо, Васе, поздравления!
    "Ти обърна глава.
    Не попита дали е студено.
    Планината затули небето.


    Стъпките крия в жарта,
    а сърцето е ледено."
Propuestas
: ??:??