Ти не спиш
Ти не спиш и аз не спя.
В тази нощ безлунна
две очи търсят изгубени чуства.
Животът да ни събере не успя,
замлъкна китарата тънкострунна,
всеки от нас го разбра.
Мракът скърца със зъби,
разкъсва дреха след дреха.
Тишината бавно пълзи.
Вятърът раздялата разтръби,
всички за нея говореха
и отприщиха порой от сълзи.
Ти обърна глава.
Не попита дали е студено.
Планината затули небето.
Стъпките крия в жарта,
а сърцето е ледено.
Как се живее без теб? -
питам небето!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
