Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
6.07.2015 г., 11:03 ч.

Ти не спиш 

  Поезия
344 0 5

Ти не спиш и аз не спя.

В тази нощ безлунна

две очи търсят изгубени чуства.

 

Животът да ни събере не успя,

замлъкна китарата тънкострунна,

 всеки от нас го разбра.

 

Мракът скърца със зъби,

разкъсва дреха след дреха.

Тишината бавно пълзи.

 

Вятърът раздялата разтръби,

всички за нея говореха

и отприщиха порой от сълзи.

 

Ти обърна глава.

Не попита дали е студено.

Планината затули небето.

 

Стъпките крия в жарта,

а сърцето е ледено.

Как се живее без теб? -

питам небето!

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Болезнена изповед, представена майсторски. Харесах,Василка!
  • "Животът да ни събере не успя...
    всеки от нас го разбра...
    Ти обърна глава...
    Планината затули небето...
    Как се живее без теб?..."

    Силни редове, Василке! Да оставим отговорът на въпроса зададен в тях на другите.

    Поздравление и успешна седмица!
  • С Радка Горанова! Харесах, Васе!
  • Докосваш Васе!
    Натъжи ме стихът ти, но ми хареса много!
  • Силно и затрогващо, Васе, поздравления!
    "Ти обърна глава.
    Не попита дали е студено.
    Планината затули небето.


    Стъпките крия в жарта,
    а сърцето е ледено."
Предложения
: ??:??