11 jun 2015, 9:40  

Ти поиска

  Poesía
580 0 6

Ти поиска от мене любов.

Но аз мисля, че тя не се дава.

Това е споделения зов,

извиращ от сърцата на двама.

 

Ти поиска нежност от мен.

Ето, това е, което се дава.

С ласки и думи, и поглед дори,

цялата нежност, аз ти отдавах.

 

Ти поиска вярност до гроб.

Окови в любовта не са нужни.

Да имаш до себе си някакъв роб?

Да изричам клетви ненужни?

 

Ти ценеше свободата си свята.

Заради нея изрече много лъжи.

Имаш я. Тази песен е пята.

Свободна живей! И щастлива бъди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Руми!
  • Отново си истински, Ник!
    Харесва ми твоята поезия, успяваш да се изразиш съвсем ясно и точно!
    Поздрав и от мен!
  • Радвам се, че сте "видели" това, което искам да кажа.
    Благодаря ви!
  • Просто ясно и убедително си казал обобщаващи истини за любовта, Ник!
    Това прави стихотворението ти ценно.
    Харесах!
  • Няколко пъти прочетох стихотворението ти и колкото повече го четях все откривах нещо ново и ценно.Още първият ти куплет е едно оригинално, не срещано от мене до сега определение за любовта:
    "Ти поиска от мене любов.
    Но аз мисля, че тя не се дава.
    Това е споделения зов,
    извиращ от сърцата на двама."
    Цялата творба е една тъжна изповед, която завършва с болка, но достойно. В замяна на лъжите, подаряваш свобода.
    Потънах в тази творба. толкова много ми хареса!
    Поздравявам те, Ник! Желая ти ведър ден!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...