11 июн. 2015 г., 09:40  

Ти поиска

582 0 6

Ти поиска от мене любов.

Но аз мисля, че тя не се дава.

Това е споделения зов,

извиращ от сърцата на двама.

 

Ти поиска нежност от мен.

Ето, това е, което се дава.

С ласки и думи, и поглед дори,

цялата нежност, аз ти отдавах.

 

Ти поиска вярност до гроб.

Окови в любовта не са нужни.

Да имаш до себе си някакъв роб?

Да изричам клетви ненужни?

 

Ти ценеше свободата си свята.

Заради нея изрече много лъжи.

Имаш я. Тази песен е пята.

Свободна живей! И щастлива бъди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Руми!
  • Отново си истински, Ник!
    Харесва ми твоята поезия, успяваш да се изразиш съвсем ясно и точно!
    Поздрав и от мен!
  • Радвам се, че сте "видели" това, което искам да кажа.
    Благодаря ви!
  • Просто ясно и убедително си казал обобщаващи истини за любовта, Ник!
    Това прави стихотворението ти ценно.
    Харесах!
  • Няколко пъти прочетох стихотворението ти и колкото повече го четях все откривах нещо ново и ценно.Още първият ти куплет е едно оригинално, не срещано от мене до сега определение за любовта:
    "Ти поиска от мене любов.
    Но аз мисля, че тя не се дава.
    Това е споделения зов,
    извиращ от сърцата на двама."
    Цялата творба е една тъжна изповед, която завършва с болка, но достойно. В замяна на лъжите, подаряваш свобода.
    Потънах в тази творба. толкова много ми хареса!
    Поздравявам те, Ник! Желая ти ведър ден!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...