11.06.2015 г., 9:40  

Ти поиска

575 0 6

Ти поиска от мене любов.

Но аз мисля, че тя не се дава.

Това е споделения зов,

извиращ от сърцата на двама.

 

Ти поиска нежност от мен.

Ето, това е, което се дава.

С ласки и думи, и поглед дори,

цялата нежност, аз ти отдавах.

 

Ти поиска вярност до гроб.

Окови в любовта не са нужни.

Да имаш до себе си някакъв роб?

Да изричам клетви ненужни?

 

Ти ценеше свободата си свята.

Заради нея изрече много лъжи.

Имаш я. Тази песен е пята.

Свободна живей! И щастлива бъди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Руми!
  • Отново си истински, Ник!
    Харесва ми твоята поезия, успяваш да се изразиш съвсем ясно и точно!
    Поздрав и от мен!
  • Радвам се, че сте "видели" това, което искам да кажа.
    Благодаря ви!
  • Просто ясно и убедително си казал обобщаващи истини за любовта, Ник!
    Това прави стихотворението ти ценно.
    Харесах!
  • Няколко пъти прочетох стихотворението ти и колкото повече го четях все откривах нещо ново и ценно.Още първият ти куплет е едно оригинално, не срещано от мене до сега определение за любовта:
    "Ти поиска от мене любов.
    Но аз мисля, че тя не се дава.
    Това е споделения зов,
    извиращ от сърцата на двама."
    Цялата творба е една тъжна изповед, която завършва с болка, но достойно. В замяна на лъжите, подаряваш свобода.
    Потънах в тази творба. толкова много ми хареса!
    Поздравявам те, Ник! Желая ти ведър ден!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...