Ти помниш ли?

Ти помниш ли кои нозе

са стъпвали по брега на това море?

И как вълните, ден след ден

са галели с тон обезверен?

И колко нежност, колко грях,

и колко вопъл, даже страх

са прииждали ден след ден!!?

Реката мъничка, една,

се влива пак като сълза в това море.

Ти помниш ли таз вечна шир?

Тез необятни висоти!

Крайбрежието, нощта с мен.

Гората, дивата и тя,

и птицата, и любовта до мен.

Ти помниш ли?

Вълните, пясъка и аз,

и нашата дива нежна страст.

Ти помниш ли!??