Aug 19, 2007, 3:13 PM

Ти помниш ли?

  Poetry
763 0 0

Ти помниш ли кои нозе

са стъпвали по брега на това море?

И как вълните, ден след ден

са галели с тон обезверен?

И колко нежност, колко грях,

и колко вопъл, даже страх

са прииждали ден след ден!!?

Реката мъничка, една,

се влива пак като сълза в това море.

Ти помниш ли таз вечна шир?

Тез необятни висоти!

Крайбрежието, нощта с мен.

Гората, дивата и тя,

и птицата, и любовта до мен.

Ти помниш ли?

Вълните, пясъка и аз,

и нашата дива нежна страст.

Ти помниш ли!??

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анелия Станева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...