10 sept 2016, 1:00

...Ти правиш мечтите ми...

533 4 6

 

...Ти правиш мечтите ми...

 

...Ти правиш от мечтите ми

от онези мечти,

които ме карат

да се приближавам до теб

и ме канят вътре в теб

да вървя, да плувам,

да летя, да живея,

да се скитам и да се сгуша

в огнището ти, луда по теб...

 

Те са от тези мечти, любими,

които трептят в тялото ми

като светулки

и обикалят душата ми,

за да създадат сърцето и

които лятят, минавайки

през мрак и светлина, за да

достигнат звездите

мечтите, за които се смята

че можем да посетим

само в приказните сънища

през нощта, но може 

и в лъчите, истината на деня...

 

Това са мечтите, мили мой

които мислим, че сънуваме,

защото са невъзможни...

но независимо дали заспиваме

или се събуждаме...се стремим

към това да изразяваме любовта си,

да я правим всеки миг, 

все едно е мит, легенда...

 

Само ти любов моя, правиш

от мечтите ми тези сбъднати мечти,

в които, ако се загубим, ще се намерим...

затваряйки и отваряйки очи,

прекосявайки планини и океани...

само с мисълта, силата на чувствата ни...

Само ти, повелителю мой си свободата, 

мечтите ми който се отразяват,

с отличителен белег, и изписват

символите и кътчетата

в сърцето ми...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ти правиш от мечтите ми,
    сбъдващи се мечти,
    мечти, които не си
    помисляш, но мечтаеш,
    мечти, превърнати
    в обичане...
  • Благодаря ви сърдечно за енергията, усмивките и светлината, които оставихте тук!
  • Море от любов, романтика...
    Има много душа тук!
  • Чудесно е, нямам думи!
  • Много красиво!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...