12 mar 2006, 11:23

ТИ ПРИЗРАЧНА СИ...

  Poesía
1.2K 0 21

        ТИ ПРИЗРАЧНА СИ

 

Ти призрачна си. Ти си ефимерна.

Сътворих те от мисъл, от блян.

Косата ти е като оникс черна –

в очите – сласт и нито капка свян.

 

Ръцете ти с движения примамват...

Аз следвам те, превръщам се в мъгла,

която бавно, бавно се разтваря

сред ярките небесни светила.

 

Изпълваме вселената и там,

сред нейните невъобразими бездни,

аз бях готов душата си да дам,

но с теб да се разтворя и изчезна.

 

Ти сън си, ала толкова красив,

че аз започвам с болка да се чудя,

трябва ли ми моя делник сив?

Искам ли от теб да се събудя?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И двете трябват Румене...благодарение на делника знаеш какво е сън...Поздрави!
  • Ти сън си, ала толкова красив...
    ...Искам ли от теб да се събудя?!
    * * *
    Отново прочетох! Вълна от тих копнеж и мечтание! Поздрави!
  • Не се събуждай6
  • Стихотворението ти е толкова истинско, че когато го четях го преживявах.
  • Някой беше написал : "Ние сме на тази Земя за да страдаме и да се мъчим,независимо кои сме и за какво мечтаем!"
    Незнам дали го изтълкувах правилно,но аз се надявам искрено да не е така,защото понякога действителноста не е такава каквато бихме мечтали да е и ни остава само да мечтаем и сънуваме.Аз искрено ти желая този сън да ти се сбъдне,но ако започна да изброявам причините защо искам това да стане..ще ме заболят пръстите да пиша...
    От мен поздравления и .. Продължавай да пишеш!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...