Mar 12, 2006, 11:23 AM

ТИ ПРИЗРАЧНА СИ...

  Poetry
1.2K 0 21

        ТИ ПРИЗРАЧНА СИ

 

Ти призрачна си. Ти си ефимерна.

Сътворих те от мисъл, от блян.

Косата ти е като оникс черна –

в очите – сласт и нито капка свян.

 

Ръцете ти с движения примамват...

Аз следвам те, превръщам се в мъгла,

която бавно, бавно се разтваря

сред ярките небесни светила.

 

Изпълваме вселената и там,

сред нейните невъобразими бездни,

аз бях готов душата си да дам,

но с теб да се разтворя и изчезна.

 

Ти сън си, ала толкова красив,

че аз започвам с болка да се чудя,

трябва ли ми моя делник сив?

Искам ли от теб да се събудя?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

  • И двете трябват Румене...благодарение на делника знаеш какво е сън...Поздрави!
  • Ти сън си, ала толкова красив...
    ...Искам ли от теб да се събудя?!
    * * *
    Отново прочетох! Вълна от тих копнеж и мечтание! Поздрави!
  • Не се събуждай6
  • Стихотворението ти е толкова истинско, че когато го четях го преживявах.
  • Някой беше написал : "Ние сме на тази Земя за да страдаме и да се мъчим,независимо кои сме и за какво мечтаем!"
    Незнам дали го изтълкувах правилно,но аз се надявам искрено да не е така,защото понякога действителноста не е такава каквато бихме мечтали да е и ни остава само да мечтаем и сънуваме.Аз искрено ти желая този сън да ти се сбъдне,но ако започна да изброявам причините защо искам това да стане..ще ме заболят пръстите да пиша...
    От мен поздравления и .. Продължавай да пишеш!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...