Ти си безсъние в самотните нощи,
ти си копнежа в мойта душа,
ти си грешните сънища сънувани нощем,
ти си страст и сладка мечта.
Ти си моето слънчево утро,
ти си топъл лъч светлина,
ти си нежната песен на славей,
ти си моята пъстра дъга.
Ти си топла прегръдка на повей,
ти си цвете покрито с роса,
ти за мен си горещото лято,
ти си морския бриз в мойта душа.
Ти си облаче бяло в небето,
ти си красива, омайна звезда,
ти си червеният мак в полето,
ти си чиста и буйна река.
Ти си бурна вълна в морето,
ти си нежната синева,
ти си огнен залез в небето,
ти си за мен Любовта!
© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados
и оценки!
Благодаря Кръстина, Мисан, Тони, Ани и Ачо!
На Ани ще разясня,че стихът може би звучи малко
банално, но е писан с детска чистота,
затова е така.
Ачо, това обръщение Пламъче ми довя много
стари и мили спомени!!!
Благодаря на всички и хубава вечер от мен!