Ти си
Ти си тук, в тишината край мене,
като дъх между устни смълчани,
вълнуващо нежно трептене,
между длани от обич събрани.
Ти не си само стих или дума,
ти си трепет заседнал в сърцето,
денем се в спомени губя,
вечер – сред звездите в небето.
Ти си утро и крехка надежда,
лъч, целунал очите ми спящи,
всяка мисъл за теб ме отвежда
в свят различен, изящен.
Ти си глас, който никой не чува,
ала аз го усещам до болка,
ти си сянка, която нахлува,
в прегръдка на нощ тъмноока.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
